Самотата в живота и смъртта - анализ на стихотворението „Самотен гроб”
Както във всички текстове от „Сън за щастие”, и в миниатюрата „Самотен гроб” цари усещането за хармония между земното и отвъдното, между човешкото и природното, между лирическия Аз и света, между индивида и другия. Дори най-драматичните и трудно приемливи изпитания на човешкото съществуване – смъртта, загубата на близък, раздялата, самотността – са представени с мъдро примирение пред житейския кръговрат.