"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Литература

Ренесансовият човек – герой на поемата „Ад” (ЛИС)

 В основата на поемата му „Ад”, която се отличава с най-голяма, реалистична правда, стой морално-философската тема за спасението на душата. Данте разгръща тази тема в съзвучие с разпространения тогава аскетичен принцип за съзерцанието и лицезрението на „оня свят” като път за спасение на душата. Който успее да се отдаде на съзерцателен живот, мислено може да се пренесе на „оня свят” и после да разкаже това, което е видял. Разказът за възмездието ще помогне на хората да се осъзнаят и пречистят от злото. Идеята за спасението на душата не е художествено прозрение на Данте, нито е нова за средновековната литература, но при Данте тя е поставено на друго основа. Въпреки многобройните символи, алегории, богословски тънкости, читателят сякаш забравя, че това за което разказва поетът, става в царството на мрака, а си представя, че е самият живот, самата италианска действителност. И лицата, с които се среща и разговаря поетът , не са безплътни сенки, а живи хора с техните чувства, страсти и мисли.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител