Разказът "Задушница" (анализ)
В разказите на Елин Пелин откриваме три сватба, три различни социокомуникативни ядра на сватуването: във „Ветрената мелница”, „Кал” и „Задушница”. И трите случки са разказани според закона на тяхното битие и художествената мяра на писателя. В първия разказ, който антонимично се противопоставя на втория като житейско случваме и художествено- емоционална атмосфера, сватуването напомня красив езически вариант на сливането на две начала - мъжкото и женското - с тяхната първична красота и импулсивност. В „Кал” сватуването ретроспективно е предадено като делова увертюра към сватба, заложена изначално в своите прагматични уговорки и горчиви очаквания. В разказа „Задушница” - безспорен шедьовър сред Елин- Пелиновите шедьоври, това житейско случване притежава типично българско лирико-психологическо и социално-идейно звучене.