Проблемът за националното себепознание в "История славянобългарска" (анализ)
“История славянобългарска” е емблематичен текст, в който кристализират и се утвърждават ключовите понятия на националната ни идентичност: народ – език – отечество. В този смисъл творбата на светогорския монах се превръща в своеобразна програма на Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в миналото, за да очертае контурите на една оптимистична визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и достойни предходници, не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на робството онези, чиито деди “не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове”. Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.