При рилския манастир (анализ)
Стихотворението „При Рилския манастир” е сред онези поетически текстове, съдържащи възторга и преклонението на поета към родното, които творецът дарява на светия образ на родината. Възхищение, безмерна любов и почит към българското изпълват всеки стих, всяка дума, всеки звук от Вазовия текст. Родната природа се мисли не в нейните чисто природни измерения, а като дом. Образът й е наситен с всички изконни внушения, произтичащи от представата за дома – уют, сигурност, разпозната идентичност, хармония...