"Помниш ли, помниш..." (анализ)
В елегията „Помниш ли, помниш...” се оглеждат два паралелни свята: на заключеност и вътрешна освободеност, на хармония и дисхармония на Аза с общността, на белия и черния цвят, внушен синонимно с представата за мрак, затвореност, тъга и безутешност. В повечето елегии на поета противоречието, раздвоението насища художественото пространство. То е най-често овладяно антонимично – като жажда и притихналост, страст и безучастие, надежда и обезверяване. Времевите, символно-образните и пространствените измерения се простират между вчера и днес, там и тук, детство и зрялост, свобода и затвор, живот и смърт. Тази разполовеност определя и доминиращото начало на еле-гичното чувство, прииждащо от категоричното усещане за разрушаване на чистия свят на патриархалното и за невъзможността да се постигне блянът.