"Политическа зима" (анализ)
В художествено-публицистичното пространство на фейлетона той разгръща алегоричния образ на зимата като алюзия за цялостната обществено-политическа застиналост – както у нас, така и в Европа; както в миналото, така и в настоящето. Зимата е психологически паралелно-образен модел на безкрайното страдание на поробения народ, на екзистенциалната и духовна летаргия, в които той е изпаднал, на апатията на великите сили и българската журналистика към съдбините и борбите му за освобождение. Чрез знаковата стойност на двата контрастни природни сезона – зимата и лятото – се откриват символите на безучастното към теглото и към надеждите за свободолюбив порив у закопнелите за човешката и националната си чест българи.
„Политическа зима” е публицистична, но издържана в стила на художествените алегории творба, която кореспондира с познатото умение на Ботев от статиите и пропагандните му материали, поместени в революционните вестници от букурещкия период.