Поемата "Ралица" (анализ)
Поемата „Ралица” е красноречиво доказателство за това как талантът на един проникновен поет и народопсихолог съумява да съвмести корените на традицията с мирозрението на модерния човек. Чрез тях той съгражда произведение, в което повседневните закономерности на живота, вечните опори в ценностния модел, изпитанията и духовната устойчивост в защитата на личния избор са основни смислови аспекти. Поемата често е интерпретирана като образцово възпяване на добродетелите и достойнствата на българската жена, като апология (макар и тъжно-горчива) на непобедимата сила на вярната и всеотдайна обич, като художествена опоетизация на живота, надмогнал и самата смърт. И не че тези идейни ядра не са открито заявени в произведените, но самата духовно-естетическа и философска ориентация на поета (усложнена и углъбена) предполага и други универсални нива в тълкуването на смислите.