Пиянство и пробуждане в "Под игото" - анализ
Вазовият роман „Под игото” е основополагащ текст в новата българска литература. Освен че е първообразец на жанра, той задава следосвобожденския модел на литературно осмисляне на националната история. Във времето, когато младата българска държава утвърждава своето място в Европа и в света, литературата ни търси възможности за съхраняване на националното съзнание и за помиряване на възрожденската идеология с новите обществено-политически условия след Освобождението. Постигането на българската духовна и политическа независимост е съчетано с разколебаване на възрожденските ценности. Следосвобожденският човек открива в събитията от близкото минало и проявления на националния героизъм, и свидетелства за трагизма на родната история. Колективното съзнание се лута между афиширането на националната гордост и признаването на отчаянието от страдалческата участ на българската общност. Живял и творил на границата между две епохи, чрез романа „Под игото” Вазов създава опори за българския дух.