Патриархалният сват в повестта "Българи от старо време" (анализ)
Съотносима като модел към жанровите особености на българската възрожденска повест, творбата се отличава с придържане към утвърдените композиционни норми, към изискванията за епическа обективност в повествуването и към принципните подходи в изграждането на персонажните системи. В произведението ясно се откроява наличието на обособени експозиционна част, завръзка, развитие, кулминация и развръзка на действието, както и на епилог. Разказвачът остава скрит зад събитията и фактите, зад постъпките на героите, а творческото си отношение засвидетелства чрез открояващия се в повестта план на насмешливо-ироничната оценъчност. Образите на участниците в “случващото” се са представени едновременно и като обобщени типажи на времето, и като оригинални индивидуалности, у които исторически и национално валидното съжителства с неповторимо личностното и уникалното.