Основни акценти в творчеството на Алеко Константинов (анализ)
Стремежът към новото, неоткритото, превръща Алеко в първия истински пътешественик в българската литература. За разлика от възрожденското съзнание, което възприема пътя винаги в контекста на завръщането и го осмисля като познание или страдание, за Алеко Константинов удовлетоворение носи самият акт на пътуването. Чрез него авторът влиза в досег с красотата на света. Най-ярко тази особеност личи в пътеписите му – „Какво? Швейцария ли?!...”, „До Желюша с говежди вагони”, „Невероятно, но факт: 300 ! души на Черни връх”, „До Чикаго и назад”. В центъра е именно пътуването като начин на възприемане на реалността – независимо дали то се извършва в пространството на родното или вън от него. То е в основата на крилатата му фраза: „Опознай родината, за да я обикнеш”. Пътят е именно опознаване, „знаене” на истинската същност на нещата.