"Очите на свети Сиридон" (анализ)
Разказът „Очите на свети Спиридон” принадлежи към Елин- Пелиновия цикъл „Под манастирската лоза”. Както другите включени произведения, и той представлява елемент от единния творчески замисъл, чиято цел е утвърждаването на естествената човешка природност, на свободната й и витална същност, на изконните й права на пълнокръвни човешки изживявания. Подборът на формалната битова среда в цикъла (манастира) и на героите (светци) не е случаен. Той позволява на автора чрез деликатен, но открит спор с догматичните принципи на религията да отрече аскетизма, самоизолацията, отшелничеството като противоестествени на човешката природа и да утвърди хармонизирането на личността с вътрешните й желания и потребности. Скрит зад чуждото „повествуване” (разказвач в цикъла е отец Сисой), творецът използва конкретните случки, за да ги превърне в отправни точки за нравствен и философски размисъл.