Образът на българското село и селяни в творчеството на Елин Пелин (анализ)
В изображението на българското село авторът е чужд на каквато и да е идеализация. Художественият му свят е светът на суровата и груба, но пределно правдива социално-битова реалност. Това е светът на малкото „и грозно полско селце, с ниски олюпени къщурки ”, с „разградените и боклукчливи дворища, из които по цял ден играят немирни и нечисти дечурлига Това е пространството на „старата черкова със зеленясалите керемиди и ниската камбанария със смачкания покрив и изкривения дървен кръст над нея”, на „ песъчливите сипеи из улиците ” („Летен ден”), на „разградените стари гробища ” („Задушница”), на „ дълбоката и рядка кал ” по пътищата („Андрешко”), на „близките ханчета” и кръчмите плевници („Летен ден”).