"Ни лъх не дъхва над полени" - анализ
Първата строфа на стихотворението разгръща времепространството, в което е ситуиран и ще се реализира лирическият субект. Спокойствието и неподвижността на природата са разкрити чрез последователно движение на погледа и по хоризонтала („ни лъх не дъхва над полени,/ни трепва лист по дървеса”), и по вертикала („огледва ведър лик небото/в море от бисерна роса”). Създава се усещането за обемане на целия околен свят, затворен от огледалното си съответствие и застинал в миг покой.