"На оня свят" (анализ)
Една от причините за неповторимото излъчване на Елин-Пелиновата проза се крие в способността на разказвача да съчетава в едно смешното и сериозното. Творецът не е само жалостив състрадател на социалното безправие на българския селянин, той умее да се смее над недостатъците му или чрез героите си да иронизира грубия свят, воден от убеждението, че смехът е проява на „човешката същност” (Хегел). Смешното присъства в разкази като „Хитрец”, „Пролетна измама”, „Изкушение”, „Андрешко” и „На оня свят”. В тях липсва острото сатирично изобличение, „а още по-малко имат в себе си маята на горчиво-тъжния Алеков хумор. ” (С. Янев). Героите на тези творби, въпреки бедността, смазващия труд и социалната безперспективност, запазват виталността си и способността за съпротива.