"На нивата" (анализ)
Ранната поезия на Яворов е екстровертна, обърната навън, към човека и драмата му в социума, а основен лирически герой в нея е селянинът с неговия усилен труд и непосилен живот страдание. Стихотворението „На нивата” насочва вниманието към убийственото всекидневие на един анонимен герой, в което удовлетворението от труда е заменено с умора и омерзение. В художествения текст звучи единствено суровият и отчаян глас на страданието, а делникът на селяка се превръща в знак, в мащабен символ на обреченото човешко съществуване. Проблематиката на стихотворението е съизмерима както с Вазовата елегия „Елате ни вижте!”, така и с цяла поредица от социално ангажирани текстове на т.нар. писатели народници от 90-те години на деветнадесети век (напр. „На оран”, „Сей, сеячо, сей”, „Ори, ори!” на Ц. Церковски).