Изкуството и животът "Кино" (анализ)
Външен повод Вапцаров да създаде стихотворението "Кино" е конкретен филм, който е мотивирал размисли за отношението между киноизкуството и живота. Поради това първата смислова част на стихотворението приема формата на преживяно.
Художественият си замисъл авторът осъществява в четири части: въвеждаща (емоционалната тръпка пред неизвестното в предстоящата прожекция), две централни - преразказ на филма и разказ за реалния живот, - в които се включват проблеми, свързани с филма и зрителите, и заключителна - авторовата позиция по основните проблеми "изкуство - живот" и "драма - измама и истинска драма". Това обособяване внася в краткия обем на творбата силно вътрешно напрежение.