Индивидуално - конкретното и философски - обобщеното в поезията на Ботев (ЛИС)
Основоположникът на философията на живота, призваният да открие истината Фридрих Ницше в един от неподражаемите си афоризми постулира, че „В човека са съединението и творението, и творецът, хаосът, изобилието, но и ваятелят.” Истински роденият за позанание и уникалност (за творчество) Христо Ботев изрази тази квинтесенция още преди немският философ да напише отвъд доброто и злото /1886 г./. Самият Ботев беше ваятелят, „твърдостта на чука”, а отломъкът и изобилието - неговите „песни и стихотворения”. Това съчетаване, проникнало в емоционално-прочувствената му лирика, доказва естетическите основания на света, тъждествеността на универсума и субекта в неговата творческа същност.