Една трагична изповед (анализ на стихотворението "Две души")
„Аз горя” е като отрицание на битуването, като раздвоение и търсене, като кармична предопределеност. Читателят е изправен пред едно много интересно противопоставяне: „живот – горене”, което трябва да се схваща като бинарна опозиция. На пръв прочит горенето се асоциира с движение, огън, дух, кипеж, точно както и живота. Но тук „живея” е поставено в друга смислова плоскост – „живот – тлен”, и доколкото тленност и тлеене (догаряне) имат едно и също семантично ядро, то опозицията „живея – горя” придобива ново и логично звучене.