"Две души" (анализ)
Най-драматично и силно тази изповедност разтърсва в стихотворението „Две души”. Още първият стих заявява Аза като противопоставящ се, изразява позицията му на утвърждаване чрез отрицание : „Аз не живея...”. Акцентът попада не върху Аз, даже не върху „живея”. Той удря върху „не”, за да възбуди асоциация, да „впрегне” мисълта на читателя извън смисъла на конкретното времепространство на живеенето и да го отпрати към тъмните дълбини на духовния микрокосмос, раздиран от противоречия, кипящ и неспокоен, и да го накара да почувства вика „аз горя”.