"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Литература

Драмата на малкия човек и духовния пастир в "Житие и стразания на грешния Софроний" (ЛИС)

В края на XVIII век Стойко Владиславов от Кoтел се превръща в епикоп Софроний Врачански и тази промяна става символен знак за трансформационните процеси във възрожденското общество, издигащи личността от сферата на регионалното до мащабите на общонационалното. Човекът, който е възприемал себе си като част от един малък свят, се озовава в центъра на бурния живот и изразява идеи, свързващи го с духа на западноевропейското Просвещение. Поп Стойко е до голяма степен онази безпомощна личност, която е зависима от трагичните обстоятелства на робския живот, докато врачанският архиерей е духовен водач на паството си и се стреми да формира у своите сънародници нов тип ценностна система.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител