"До моето първо либе" (анализ)
Поредното Ботево лирическо послание към света на родното и съкровеното е „До моето първо либе” – едно стихотворение, в което гласът на дълга апострофира този на любовта, а „песента на гората” звучи императивно и съдбовно, заглушавайки „песента любовна”. Поетическият текст е организиран като своеобразен „разговор” с любимата за лутането и избора на човека, за преосмислянето на екзистенциалните стойности и прозренията за смисъла на съществуването.