Деградацията на възрожденските идеали в образа на Бай Ганьо (анализ)
Когато през 1895 г. Алеко Константинов издава своите дванадесет истории, чийто главен герой е Бай Ганьо, той ги обособява в четири части – „Бай Ганьо тръгна по Европа”, „Бай Ганьо се върна от Европа”, „Бай Ганьо прави избори” и „Бай Ганьо журналист”. В литературната памет на четящите поколения обаче това авторово разделение се трансформира в две смислово и знаково обособени части – „Бай Ганьо в Европа” и „Бай Ганьо в България”. Това на пръв поглед незначително и лесно обяснимо явление е твърде показателно за начина, по който българинът възприема Алековия герой. Той се срамува от него, смее му се, дори плаче, когато вижда неадекватността му в чужда културна среда („Бай Ганьо тръгна по Европа”).