"Чорба от греховете на отец Никодим" (анализ)
Първият разказ отваря композиционната рамка, поставя темата на книгата: „За Бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта” и въвежда героя разказвач - отец Сисой, добил с времето мъдростта, че всеки миг от живота трябва да се изживява пълноценно. Милостив, всеопрощаващ, праведен като духовник, жизнен, пълнокръвен, греховен като човек. Житейската му философия за изначалната хармония на земно и божествено, плът и дух, греховно и свято е отразена в разкази иносказания, построени не върху случка, а върху теза, която се разгръща посредством герои символи и намира израз в развръзка сентенция. Синтезът на тази философия е осъществен в разказа „Чорба от греховете на отец Никодим”. Той кореспондира с въвеждащия разказ и затваря композиционната рамка.