"Черна песен" (анализ)
Именно „Черна песен” е творбата, която като чи ли категорично обявява края на хармоничното съществуване и осъзнаването на вечната съдбовна обреченост на раздвоение и колебание. Именно в това произведение се заявяват основните смислови и знакови преобръщания, които са заложени и в самото й заглавие. Спрямо традиционната знаковост обединяването на „черна” и „песен” в един словесен конструкт съдържа скрит антагонизъм. Черното е част от символния ред „смърт – хаос – нощ”, докато песенното начало се асоциира в митопоетичен аспект с химничното, сакрално-ритуално слово, което има силата да надмогва конкретните времеви и пространствени измерения и да прониква отвъд. В този смисъл заглавието на творбата носи явната алюзия с „погребална песен”.