Ботев и неговото творчество в контекста на българското възраждане (анализ)
Особеностите на българското историческо развитие – вековното робство, отделянето от общоевропейския духовен процес, липсата на институционални знаци на българското, предопределят някои от най-характерните черти на възрожденското мислене. В условията на чуждо владичество консолидирането, но и утилитарно-идеологическата функция на общностното съзнание, съграждането на колективен идеал, са процес, в основата на който стои формулирането и утвърждаването на представата за родното както като пространство и история, така и като духовност и нравствена ценностна система. Това обяснява публицистичния характер на възрожденската литература, нейната не толкова и не само естетическа, но и практическа функция. Словото – художествено и публицистично – се оказва най-могъщият инструмент за въздействие върху съзнанието на българската общност. В цялата възрожденска литература смислополагаща и смислопораждаща е опозицията “свое – чуждо”.