“Бай Ганьо" - национална характерология и социална принадлежност
В живота и творчеството си Алеко Константинов няколко пъти символично се среща със своя герой. Първия път той го забелязва на изложението в Чикаго, където търговецът Ганьо Сомов от Казанлък, прототип на героя, се отличава от останалите участници в панаира с ориенталския си вид и маниери. Втория път Алеко се сблъсква с бруталността на своя герой при участието си в изборите за Велико народно събрание в Свищовска околия през 1894 година. На това свое несполучливо участие писателят посвещава първия си фейлетон „По „изборите” в Свищов”, който завършва с многозначителната реплика: „Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за Бай Ганя.” За трети път двамата се срещат символично в циклизирания сборник с хумористични разкази „Бай Ганьо”, където на главния герой – груб политикан, е противопоставен младият идеалист Иваница Граматиков, чийто прототип е самият автор. С много ирония писателят привежда писмото на героя си, адресирано до него самия, във фейлетона „Честита Нова година”. С истински сарказъм обаче той изобличава своя герой в автобиографичния фейлетон „Страст”. Последната среща между автор и герой се оказва трагична за писателя. На 11 май 1897 година Алеко Константинов е застрелян от засада – факт, който дава основание на големия ни карикатурист Илия Бешков да изобрази символично това убийство.