"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на разказа "Дрямката на Калмука" от Йордан Йовков

Още в първия разказ от цикъла „Вечери в Антимовския хан”, „Дрямката на Калмука”, са изградени специфичните черти на хана като хронотоп, обединяващ символиката на центъра, дома, женското начало и затворената цикличност на времето в контекста на фолклорните митопоетични представи. Според тях структурата на пространството се разглежда в ценностно натоварената опозиция „център - периферия”, като центърът е обвързан с представата за усвоеното, защитеното, дома, а периферията, граничното пространство носи изцяло негативни конотации. Още в първото изречение на разказа е заложена пространствената определеност на Антимовския хан: „Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища'”. Той е натоварен със символиката на центъра, на средищното пространство, което смислово се съотнася към идеята за дома. Това е подчертано и от женското присъствие на Сарандовица като призната господарка, установяваща и поддържаща реда в него.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител