„Аз искам да те помня все така” (анализ)
"Аз искам да те помня все така” – една от най-лиричните и прочувствени Дебелянови творби, в които интимното чувство се откроява с най-голяма зрелост. Често я определят като елегия на раздялата, но тя е елегия не толкова в жанров аспект, колкото по настроение и тон – скръбно-приглушени. Както повечето елегии на поета, и тази е неозаглавена и за наслов й служи инициалният стих. Това довежда до едно универсализиране, разгръщане на нови смислови контексти и непрекъснато рои нови и нови ракурси. Първата строфа отваря композиционната рамка и въвежда проспективно в пространството на спомена, т.е. традиционната за елегиите на поета времева перспектива е преобърната, мигът на настоящето е видян като спомен (минало) в бъдещето: ,,Аз искам да те помня все така...”.