"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Теми по литература за девети клас

Апологията и полемиката в "История славянобългарска" (ЛИС)

Паисиевата "История славянобългарска " ( 1762 ) отразява важни тенденции в българския обществен живот през XVIII век. Тя възресява историческата памет за славното минало и е съществен фактор за формирането на националния дух през епохата на Възраждането. Атонският монах пататично отстоява идеята за светостта на родното и сурово заклеймява всички опити за залимаването на народностната идентичност. "История славянобългарска" е ориентирана колкото към събития от времето на Първата и Втората българска държава, толково и към настоящато на автора. Тази тематична насоченост от текста го свързва, както с историографиата, характерна за Просвещението, а според някои изследователи и със зараждането на новата българска публицистика. Паисий възстановява тразицията, чието начало е поставено от старобългарския книжовник Черноризец Храбър - патриотичната кауза да се защитава не само със спокойните аргументи на историческия разказ, но и с вдъхновението на ораторското слово.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител