"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на цикъла "Зимни вечери" от Христо Смирненски

В поетическия цикъл „Зимни вечери” столичният град е пресъздаден като пространство на Злото. Той е свят на неправдите, на незаслужената участ, на мрака и студенината, на „зимата” в духовното общуване между хората. Символ е на пустошта, на забравата от Бога, на призрачните селения, но както при символистите, той е и място на порока - с такива конотации са натоварени елегичните картини от стихосбирката „Децата на града”. Битието е изобразено като карнавал на измамници, които купуват с цинизъм всичко, което може да се продава: младост и красота („Цветарка”), плът („Уличната жена”), изкуство („Стрия музикант”). Подобно на символ истинните урбанистични внушения, които представят града като огромно и бездушно каменно вместилище на човешката скръб или като огромен Содом, пред който лирическият Аз тръпне изумен, Смирненски също обрисува „гранитната пазва"" на града, който с „шепот странен" реди „повестите безутешни на вседневен маскарад"" („Цветарка”).

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител