"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на разказа „Вълкадин говори с бога” от Йордан Йовков

Разказът „Вълкадин говори с бога” е свързан с тематичния кръг произведения, макар и поставени в различни сборници, които отразяват пораженията от войната предимно в аспекта на разкъсаните човешки връзки. В топлия свят на хората от Йовковата проза и праведниците, и грешниците могат да общуват хармонично, защото, когато са съгрешили, катарзисно се изправят пред съвестта си и пред общността, за да бъдат приети отново в света на доброто и на разума. Разкази като „Грешница”, „Албена”, „Грехът на Иван Велин” потвърждават вътрешните сили на героите за разкаяние, което означава стремеж към възстановяване на човешките връзки. Усамотяването, доброволната маргинализация са израз на душевна разруха, на деструкция на живителното единение между индивида и общността. Усамотяването не трябва да се бърка със съзерцанието, с душевния промисъл, както е в „Песента на копелетата”. Старият баща Вълкадин от цитирания по-горе разказ се разграничава от общовалидността на връзките в семейната задруга, защото не може да проумее по какви закони неговите трима сина си отиват от живота, без да са живели достатъчно за себе си и за своите деца.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител