"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на стихотворението "Ний" на Христо Смирненски

Лирическият свят на стихотворението "Ний" е двумоделен и контрастен, ценностно разполовен. В него животът властва над човека от социалните низини и го обрича на перманентна агония. Но бъдещето ще преобърне тази парадигма и ще направи страдалеца творец на своята съдба. В това стихотворение, както и в повечето творби на поета, човекът е деперсонализиран, представен като неделима част от множеството, от тълпата. За разлика от поезията на Пенчо Славейков и Дебелянов обаче, тълпата тук не се обвързва с негативни конотации, а е видяна като велика и градивна сила, страдаща в настоящето, но призвана да съгради хармонията на бъдещето. Към подобни асоциации насочва и заглавието „Ний”, в което първото лице, множествено число визира целостта и потенциалната енергия на една хомогенна общност. Срещу обединеното „ний” стои едно неназовано, но подразбиращо се „те” - на онези, които имат властта и благата и които са желаните и щастливи деца на .„майката земя”. Така още паратекстът започва да града представата за двойственост на света („ние - те”, „мащеха - майка”, „тъма - лъчи”, „смърт - живот”), която по-нататък в развитието на поетическия текст все повече ще се уплътнява и нюансира. „Ние” - изказът е гласът на множеството, което пътува от страданието към надеждата, узнавайки своята сила.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител