"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на разказа "Шепа пепел" от Йордан Йовков

„Шепа пепел” е разказът, с който приключва цикълът „Вечери в Антимовския хан”. Заедно с „Дрямката на Калмука" той играе ролята на своеобразен рамков конструкт на цикъла - смисловите и образни нишки, заложени в първия разказ и изграждащи композиционното единство на творбата, получават своето разрешение и постигат финализирането си в „Шепа пепел”. Унищожението на хана, както като чисто пространствен топос, така и като обетовано пространство на мита, настъпва именно в него. Пространствено - времевата символика, заложените в образите архетипни митологични модели, поддържащи композиционната структура на цикъла, се изчерпват в този последен разказ.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител