"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на стихотворението "Пролетта на робите" на Христо Смирненски

Стихотворението на Смирненски „Пролетта на робите” е емблематична творба в рамките на корелацията „пролетариат - пролет”. Самото й заглавие актуализира значението на думата „пролет” със значение на освобождение. Тя е сезонът на обновление и възраждане. Още в древните митологични системи с пролетта е свързан основният обреден цикъл, ритуално обозначаващ началото на живота. Ако зимата се обвързва символно със смъртта и края, то пролетта ознаменува новото раждане на човека (разбирано като вътрешно пречистване) и неговия свят. Този възроден свят като че ли се конституира отново - в космологичен, социален и нравствен аспект. В този смислов контекст заглавието имплицитно съдържа дихотомията „свобода - несвобода”, тъй като робството в най-пълна степен обобщава представата за несвобода. В рамките на текста тя е знаково маркирана чрез невъзможността за съпреживяване на пролетта като сезон на красота, цветя, ухание и слънце / светлина. Като че ли робите са откъснати и насилствено изолирани от хармонията и очарованието на обновяващия се свят, в който изолацията носи белега на социалната пред определеност. Тяхната пролет ще е тяхното възмездие, когато болките и молитвите на „милионите” положат основите на един наистина нов свят, в който няма да има място за обществена несправедливост и неволята, гладът и Смъртта няма да царстват. Това ще е пролетта на пролетариата.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител