"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на поемата "Септември" на Гео Милев

Привърженик на експресионистичната естетика, Гео Милев създава „Септември”, когато вече е изминал значителен творчески път. В предхождащите я поетични и публицистични произведения той е засвидетелствал същността на идейно-художествените си възгледи и е регламентирал параметрите на лирическата си визия. Оповестил е, че изкуството трябва да бъде обновено чрез откъсване от традиционното обективно възсъздаване на действителността, чрез разрушаване на действащите установени норми, чрез художествено узаконяване на безусловната човешка свобода. Публично и нееднократно в своите статии той е изразил апела си за реабилитирането на първичната, изначална и примитивна човешка същност, за противопоставянето на варварското срещу „цивилизованото”, за огрубяването и „заземяването” на езика като естествен изказ на променящия се модел. В духа на немския експресионизъм (под чието най-силно влияние е) той вече е утвърдил новия обект на творческия акт - не индивидуалната, а колективната душа; не света, а отразяването на Аза чрез света; не конкретното и временното, а вечното, космичното и абсолютното. В този смисъл Гео Милев вече е уточнил различните посоки на прокламираната и приложена в собственото му творчество експресионистична естетика, чиято основа е тоталният бунт срещу традицията.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител