"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Анализи дванадесети клас

Анализ на разказа "Серафим" от Йордан Йовков

Разказът „Серафим” е сред най-емблематичните Йовкови разкази. Поместен е в сборника „Женско сърце” (1935), обект на изследване в който е душевният макрокосмос на човека и закономерностите, които определяй поведението му. Неслучайно „Серафим” открива книгата. Чрез него писателят задава еталона си за нравственост и добротворство и превръща героя си в единица мярка за човещина, в морална максима, към която трябва да се стремят всички. С отказа си от материалното и с нравствения си героизъм Серафим надмогва преходното и достига пълната свобода на духа, най-висшето блаженство и най-високата награда, които осмислят човешкия живот.

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител