Анализ на поемата "Септември" на Гео Милев
Сюжетът на поемата следва скокообразната, накъсана структура на експресионистичната поетика. Развитието на този сюжет е разколебано между две основни доминанти – центростремителната сила на конкретното събитие с неговата трагическа безизходица, от една страна, и, от друга страна – центробежното оттласкване към философията на човешката история с нейния неугасим оптимизъм. В поемата „Септември” си дават среща историческата нощ на човечеството – „вековната злоба на роба”, и необратимият път на прогреса, безконечният възход напред и „нагоре” към истината и красотата.