Анализ на разказа "Другоселец" от Йордан Йовков
Във втората част на „Вечери в Антимовския хан” са включени девет разказа: „По жицата”, „Два врага”, „Албена”, „Сенебирските братя”, „Грехът на Иван Белин”, „Измама”, „Имане”, „Друг свят” и „Другоселец”. Те не са обвързани чрез общи герои и общо място на действие, както е в първата част на сборника. Всеки един от тях е самостоен, независим от останалите. Но дори в тази си самостойност отделните разкази обезпечават функциите на цикъла, показвайки разпокъсаността на човешкото битие. На мястото на единението, на колективното живеене, на благородството са дошли алчността („Имане”, „Сенебирските братя”), „подивяването” на човека („Грехът на Иван Белин”, „Два врага”) и лъжата („Измама”). Този низ от страсти, грехове и престъпления се отваря и затваря от разказите „По жицата” и „Другоселец”, които внушават, че вече, уви, непреходни и вечни са останали само човешкото страдание, безпомощността и усещането за екзистенциална самота. И ако в „По жицата” идейно-емоционалният акцент е поставен върху съпричастието и човешкото състрадание към чуждата драма, то в „Другоселец” той е върху безнадеждността на земната участ, финалът на сборника звучи като тъжен реквием за отмиращата човечност и умъртвената доброта.