Анализ на лириката на Пейо Явров
Яворов започва литературната си дейност в традициите на социално-реалистичната поезия, но сложната обществено-историческа и социално-психологическа ситуация в България на границата между двете столетия предизвиква неговия дълбок идейно-естетически и духовен прелом и отваря пътя към символистичния изказ. Така погледнато неговото индивидуално творческо развитие събира в себе си и отразява основните тенденции на националния литературно-исторически процес, регистрира идейно-философската и художествено-естетическата преорентация на българската литература. Това дава основание на литературната критика да обособява два отделни периода в творческото развитие на Яворов: първи, социално-реалистичен, с доминиращи патриотични и хуманистични мотиви и неоромантична, битово-реалистична поетика, и втори, модернистичен, в който човешкото битие е преосмислено в духа на символизма, с присъщата му метафорична образност.