Анализ на разказа "Индже" от Йордан Йовков
Йовков никога не се интересува от миналото или съвремието самоцелно - откъм тяхната чисто събитийна страна. Зад конкретната привидност на фактите той винаги търси истината за човека и неговата съкровена природа, за духовния му и нравствен живот, за ценностния кодекс, с който се съобразява или на който се противопоставя. Без да бъде морализатор, в произведенията си писателят неизменно влага морална тенденция, от която произтичат или около която се обединяват всички посоки на събитийното повествование. Изключение от този принцип не прави и разказът „Индже”.