"Ако имаш само една градина и библиотека, имаш всичко!"

Христо Ботев

Христо Ботев

Христо Ботев – живот и дело

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (н.ст. 6 януари 1848 г.) в Калофер , в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Ранните години от живота на бъдещия поет и революционер преминават в Калофер и в Карлово , където даскал Ботьо се премества временно през 1854 г. Тук именно седемгодишният Христо тръгва на училище, а когато семейството се завръща в Калофер (1858 г.), продължава учението си в родния град. Завършва трикласното Калоферско училище през 1862 г. [“Спеша да Ви предам нужните сведения за мой син Христофора Петкова на основание на които да може да ся приеме в назначеното учебно заведение в Русия. Син ми ся е родил в 1848 год., учился е с успех катехизис, аритметика, география, всеобща история, има начални понятия от физика и алгебра, от язиците най-добре е успял в руский, на който, ако да не може още да ся выражава, но преводи доволно добре, а начални понятия има ог гръцкий и француский.” (Из писмо на Ботьо Петков до руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров от 8 април 1863 г.)], след което продължава образованието си в Одеса.
За Русия Христо Ботев потегля в края на октомври 1863 г., преминавайки през Пловдив и Цариград. На 14 ноември той е вече в Одеса и с помощта на калофереца Николай Миронович Тошков се записва във Втора мъжка гимназия. Годините прекарани в Одеса изиграват съществена роля за формирането на младия Ботев. Като стипендиант на Българското настоятелство той не само усвоява нови знания и трупа ценен житейски опит, но открива и света на поезията, на художествената литература. Недоволен от суровите порядки в гимназията обаче, Ботев предпочита сам да се образова и с огромно желание чете най-популярните по онова време руски автори – Чернишевски, Тургенев, Пушкин, Лермонтов, Гогол, Добролюбов, Писарев, Белински. Поддържа активни контакти и с представители на местната полска емиграция. От този период датира и първото известно стихотворение на поета –
“Майце си” , публикувано през пролетта на 1867 г. от Петко Р. Славейков във в. “Гайда” .

 Изключен през есента на 1865 г. от гимназията заради демонстративното си несъобразяване със строгия режим, наложен от управата, Христо Ботев следва за кратко в Историко-филологическия факултет на Одеския университет. По-късно, останал без средства, той приема да учителства в българското с. Задунаевка, Бесарабия, а през февруари 1867 г. е повикан да се завърне в Калофер, за да замести болния си баща в училището и за да помогне на своето изпаднало в материално затруднение семейство.

Само след няколко месеца Христо Ботев скандализира местните чорбаджии съссвободолюбието си, които не му прощават произнесената по време на училищнотопразненство в деня на св. св. Кирил и Методий бунтовна реч и през септември 1867г. той отново напуска родния град. Първоначалното намерение на младия поет е дапродължи образованието си в Русия, но преминавайки през Гюргево и Букурещ, унего постепенно се оформя решението да остане във Влашко.  [ “Аз , както и баща ми, като имам пред очи не само семейството ни, но и цялото ни злочесто отечество, с родителска благословия и с надежда, че родолюбивите български синове ще ми помогнат, реших се да отида да свърша започенатото в Университета. Но като нямам средства за това, дори и за пътни разноски, и като малцина в Букурещ познавам, които да ми помогнат, то приемам честта да се обърна с молба към Вас, като член на Добродeтелната дружина , да благоволите да се помогне на един беден ученик, който ще бъде Вам, тъй и на Добродетелната дружина твърде признателен.” (Из писмо на Христо Ботев до члена на Добродетелната дружина д-р Георги Атанасович) ] В края на декември 1867 г. Христо Ботев се установява в Браила и започва работа в печатницата на калофереца Димитър Паничков. През пролетта на бунтовната 1868 г. замисля да се включи в подготвяната от Жельо войвода чета, която трябвало да премине в Българско непосредствено след четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа . Задържането на стария войвода от властите осуетило обаче плановете на браилските хъшове. Няколко месеца по-късно Ботев заминава за Букурещ и постъпва в местното Медицинско училище, но поради финансови затруднения отново прекъсва учението си. От това време датира и познанството му с Васил Левски , с когото съжителства за кратко в една запустяла вятърна мелница. В последвалите години Христо Ботев учителства в Александрия (около три месеца) и Измаил (от септември 1869 г. до март 1871 г.). За кратко пребивава в Галац, а от май 1871 г. е отново в Браила, където с помощта на Димитър Паничков издава първия си самостоятелен вестник “Дума на българските емигранти” . През юни 1872 г. Христо Ботев се установява в Букурещ, където започва да сътрудничи на Каравелов при списването на в. “Свобода” и “Независимост”. От 1 май 1873 г. редактира и хумористичния в. “Будилник”. Малко по-късно е назначен и за учител в българското училище “Св. Кирил и Методий”. Животът на Христо Ботев през този период не се отличава от този на стотиците български емигранти и хъшове във Влашко. Безпаричието и несгодите са непрекъсното негови спътници, но дълбоко убеден, че свободата е постижима, той изцяло отдава силите си на идеята за една всеобща революция, като в нея Ботев вижда спасението не само от чуждото иго, но и възраждането на справедливостта и равенството между хората. След смъртта на Васил Левски (18 февруари 1873 г.), Хр. Ботев се изявява като най-ревностният последовател на неговите революционни идеи. Влиянието му върху комитетските дейци постепенно нараства и по време на Общото събрание на БРЦК от август 1874 г. е избран за член на Временното централно ръководство. Малко по-късно, след като Любен Каравелов преустановява издаването на в. “Независимост”, Христо Ботев започва да редактира нов вестник под името “Знаме”, чийто първи брой е отпечатан на 8 декември 1874 г. Безспорният публицистичен талант на Ботев превръща “Знаме” в трибуна на букурещките хъшове, а самият той укрепва авторитета си сред по-младите и по-радикално настроени български дейци. Точно това му дава и самочувствието да започне открито да се противопоставя на председателя на БРЦК Любен Каравелов, обвинявайки го в колебание и непоследователност. Възникналият между двамата спор по време на Общото събрание от 26 декември 1874 г. постепенно се задълбочава и довежда до окончателното разделяне на двамата най-изявени лидери в средите на революционната емиграция. През 1875 г. Христо Ботев се оженва за Венета Рашева, от която има дъщеря – Иванка, родена на 12 април 1876 г. В Букурещ. По същото това време, обстановката в Европейския югоизток рязко се променя. Османската империя се изправя пред сериозни икономически затруднения. Традиционният консерватизъм на османското общество, тежкият и корумпиран административен апарат, както и яловите реформаторски напъни на Портата не позволяват на империята да се интегрира в модерния европейски свят. Още повече, че огромните дългове към западните банки не могат да се погасяват, а бюджетният дефицит на Турция достига астрономични суми. За да се позакрепи финансовата система правителството прибягва до увеличаване на преките и косвени данъци събирани от подвластното християнско население. Това от своя страна поражда широко социално недоволство в балканските провинции на Османската империя. Напрежението между християни и мюсюлмани осезаемо нараства и през пролетта на 1875 г. в Босна и в Херцеговина избухва въстание. Кризата е неизбежна, а Източният въпрос навлиза в нова фаза от своето развитие.
Христо Ботев следи отблизо събитията в Херцеговина и Босна и преценява, че решителният момент за открити действия срещу Високата порта е настъпил. По негова инициатива и с подкрепата на Панайот Хитов, Стефан Стамболов и Иван Драсов, на 12 август 1875 г. в Букурещ се организира “извънредно” комитетско събрание, на което се взима решение за подготовка на всенародно въстание в Българско. Цялостната организация е поверена на специално сформиран пет-членен комитет (БРК), в чийто състав е избран и Христо Ботев. Малко по-късно Ботев е натоварен със задачата да замине за Одеса, за да привлече местните български патриоти начело с Филип Тотю за участие в предстоящото въстание. Междувременно, опитът на Стефан Стамболов да предизвика въстанически действия в Старозагорско, завършва без успех. Сходна се оказва ситуацията и в останалите революционни окръзи. Получавайки известията за провала на плановете на БРК, завърналият се от Одеса в Букурещ Христо Ботев подава оставката си като член на Букурещкия комитет. Няколко дена по-късно неговият пример е последван и от Димитър Ценович, а в началото на октомври БРК окончателно се саморазпуска. През следващите месеци Ботев преживява тежко неуспеха. Той остава в Букурещ и не се присъединява към сформиралата се в Гюргево нова “апостолска” група, въпреки че е сред малцината посветени в плановете за организиране на ново въстание в България и въпреки че оказва пълно съдействие на гюргевските апостоли. Едва през март и април 1876 г. той отново е сред най-дейните и пламенни революционни дейци. Заедно с Никола Обретенов и Георги Обретенов разработват план за сформиране на голяма емигрантска чета, която да се включи във въстаническите действия на юг от р.Дунав и пристъпват към нейната подготовка.  [ “Въпросите решени, целта обозначена, времето и разстоянията определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? ... Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса! ... Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу, природата не ни е обидила нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова аз се и покаях. В продължението на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата! Наистина, ние сички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тие конкили и потъни в калта на нищожеството, а ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възсядал своят Буцефал ... Пейов, не се смей! Аз не съм способен да тропам по портите и и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите ...” (Из писмо на Христо Ботев до Тодор Пеев от 12 февруари 1876 .) ]
След отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да поемат ръководството на четата, за войвода е определен Христо Ботев. На 16 май 1876 г. Христо Ботев и неговите най-приближени помощници се качват от Гюргево на австрийския пътнически кораб “Радецки” . Според предварителния план останалите четници се присъединяват към основната група от Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. На 17 май “Радецки” е завладян и капитанът на кораба Енглендер е принуден да акостира близо до с.Козлодуй. На българския бряг въстаниците правят молебен, след което Ботевата чета се отправя към Козлодуй и с. Бутан. На 18 май четниците достигат до с.Борован и продължават към с. Баница. В района на Милин камък се води първото сражение с организираните от местните власти потери, като боят продължава през целия ден. На 19 май ядрото на четата се добира до местността Веслец край Враца, откъдето се правят опити за установяване на връзка с врачанските дейци. По-късно четата се насочва към Врачанския балкан. На 20 май (1 юни н.ст.) избухват нови сражения. Разположени около трите върха Купена, Камарата и Околчица, преследвани от башибозук и редовна армия, въстаниците се отбраняват ожесточено. Привечер, когато боят затихва, щабът на четата се събира за да обсъди по-нататъшните си действия. Според спомените на доживелите до Освобождението четници, тогава именно Христо Ботев е прострелян смъртоносно, а след неговата гибел четата се разделя на няколко основни групи, които през следващите дни са окончателно разбити.

 

Още за Христо Ботев:

Сайт посветен на поета

Информация за Христо Ботев в Уикипедия 

Библиография на Христо Ботев можете да откриете тук . 

 

Произведения

Разработки