Черноризец Храбър
Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“, въпреки че „Храбър“ може да е собствено име) е работил в Преславската книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. За него няма биографична информация, но името му често се смята за псевдоним, използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар Симеон I. Автор е на апологичния трактат „Сказание о писменех“, което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само „За буквите“.,,Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът „За буквите“ се появява в печатен вид в т.нар. „Острожки буквар“ на Иван Фьодоров (Острог, 1578 г.) без споменаване на автора и под заглавие „Сказание, как составил св. Кирилл Философ азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык“; повторно е напечатан също в буквар (Вилно, 1621 г.). През XVII и XVIII в. текстът на трактата се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в Москва (1637 г.), Санкт Петербург (1776 г.) и Супрасъл (1781 г.).,,Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н. „Лаврентиевски сборник“ (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: „О писменехь чръноризца храбра“. Калайдович я е публикувал в забележителната си книга Иоанн, экзарх Болгарский (Москва, 1824 г.) с палеографски снимки. [1],,„За буквите“ е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма, които са изградени в завършен полемически стил и дават значителна представа за епохата.,,Това популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е посветено на защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и техните поддръжници в България.,,Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като монаха (носещ черна риза) Храбър. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои историци предполагат, че това е литературен псевдоним на цар Симеон Велики от времето, когато е бил монах, преди да заеме престола, и че той е ползвал този псевдоним и по-късно. Вероятната причина за създаването на произведението „За буквите“ е Преславският църковно-народен събор от 893 г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел, след като е освободен от монашеския обет.,,Според проф. Трендафил Кръстанов старобългарските автори Йоан Екзарх и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.[2],,Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и на княз Борис I,на който се решава следното:,,1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.,,2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.,,3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.,,4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.